The English Present Progressive Construction As Part of the Cognitive Taxonomy of Constructions

Конструкцията на сегашно продължително време в английския език като част от когнитивнaтa таксономия на предхождащите я конструкции

Мирослава Цветкова

The English Present Progressive Construction as Part of the Cognitive Taxonomy of Constructions Preceding It

Miroslava Tsvetkova

Abstract: The paper presents the cognitive taxonomy of constructions focusing on the relationship between the English present progressive construction and the constructions preceding it. The theoretical aspect of the cognitive model for acquiring the present progressive construction is based on Tomasello’s usage-based theory, Croft’s construction grammar and Goldberg’s cognitive grammar. The main principle is that learners process the language relying explicitly on cognitive skills that they are known to possess. The methodological aspect is expressed through the use of the lingua-didactic model. Intralingual and interlingual interference play an important role in SLA and explain some of the reasons for the errors of Bulgarians learning English.

Keywords: cognitive approach, construction, taxonomy.

Все повече лингвисти и психолингвисти считат, че усвояването на чужд език бързо се превръща в една от най-динамичните и обнадеждаващи области на изследване на когнитивната наука. Традиционните методи на изследване на усвояването на чужд език са свързани с педагогиката на езика. Но съвременни теоретични и емпирични изследвания са убедили все повече учени, че задълбоченото проучване на процеса на усвояване на чужд език е път в разбирането на познавателните процеси, протичащи при езикоусвояването или биологичните дадености за езика. Авторският когнитивен модел и неговата визуализация „kitty”, свързани с представата за заобикалящия свят, дават възможност на учениците в ранна училищна възраст да усвоят по-лесно граматичната конструкция на сегашно продължително време в английския език.

Децата не възпроизвеждат понятия, които са им напълно непознати. Те първо изучават света, а след това очертават езика според опита си. Това е основният принцип в авторския когнитивен модел за усвояване на английската морфологична конструкция be + V + ing от областта на граматичната категория „време на глагола”, според който детето първо се запознава с „kitty” (котката) - знае как изглежда тя, знае, че тя мяука, мърка, яде от купа и има козинка – така развива понятието за „котка”, а едва след това прилага конструкцията на сегашно продължително време според тази представа.

Когнитивният подход при усвояване на конструкцията на сегашно продължително време в английския език способства за сравняване на познатото с новото знание, за откриване на езикови, в този случай граматични правила, за осмисляне, запаметяване и активна употреба на заученото. Когнитивният акцент налага да се използва модел с висока познавателна стойност, който развива логическото мислене и насърчава въображение при прилагането му.

Създаването на модел на граматична конструкция поставя изискването за завършеност на модела, т.е. всеки елемент трябва да получи адекватно и непротиворечиво представяне в общ формален модел. По този начин се избягва „премълчаването” или случайното пропускане на трудни за решаване случаи. Построяването обаче на такъв цялостен модел в граматиката не е постижимо, тъй като езикът е сложна система, върху която влияят различни фактори от лингвистичен и екстралингвистичен характер. По тази причина на някои места са приети решения, които не са окончателни, а са представени като една от възможностите при текущото състояние на изградения модел на граматична конструкция в английския език. В тези случаи се обсъждат техните предимства и/или недостатъци.

Същност на когнитивния модел

Когнитивният модел за усвояване на конструкцията на сегашно продължително време и неговата илюстрация „kitty” е проект за внедряване на когнитивната наука в обучението [Tsvetkova 2010: 66-72]. Той се осланя на вродената у всеки естествена способност, която ни помага при усвояването на роден или чужд език. Неговото използване се мотивира с цел онагледяване и опростяване на дадената конструкция, съобразено с възрастовите особености на учащите. Представен е в два аспекта: съдържателен и технологичен.

Съдържателният аспект е разработен чрез дефиниция на понятието конструкция от гледна точка на изследователския проект на Голдбърг, Крофт и Томасело, като се изхожда от разбирането, че прилагането само на една теория не в състояние да обясни цялото многообразие от явления в граматичната система. Това са съвременни теоретични модели, лансирани от представителите на когнитивно-функционалната езиковедска школа, разглеждаща глаголните времена през призмата на когнитивната граматика [Goldberg 1995; Langacker 1987, 1991], граматика на конструкциите [Croft 2001] и теорията, базирана на употребата [Tomasello 2003]. За когнитивната лингвистика обясненията на езиковите факти много често излизат извън езиковата действителност и придобиват друга природа – неезикова. В основата на езиковата дейност стоят когнитивните способности. Основополагащ принцип в този подход е мисълта, че не е реално да се говори за езика откъснато от когнитивната дейност на паметта, вниманието, социалните контакти на личността и други аспекти от житейския опит [Langacker 1987, 1991; Lakoff 1987]. Самата природа на естествения език е такава, че той вмества в себе си извънезиковата реалност – психическа и социална. Според тези представители познанията за структурата на граматиката се изграждат стъпка по стъпка по начин, по който се използват думите в езика. Учащите възприемат от входната информация езикови структури за форми и размери, за различни нива на абстракция и едва после произвеждат свои собствени изкази, като свързват някои от тях, за да изразят комуникативното си намерение [Tomasello 2003]. Типичното езиково развитие се изразява в „моделиране” на входната информация, което е дълъг път на придобиване на граматична компетенция и функционална нужда от комуникативно намерение.

Дефиниция: Конструкцията е примитивна единица със структурни и поведенчески характеристики, които не могат да бъдат дефинирани по отношение на други единици в теорията и затова именно се третират като примитиви [Croft 2001]. Тя се опира на перцептивната теория, предложена от гещалт-психологията, в която възприемането на признаците на обектите в най-общ смисъл е повлияно от възприемането на цялото, където се намира дадения признак. Конструкцията е неделимо единство на форма и значение. Изхожда се от виждането, че значението на конструкцията е повече от сбора на неговите съставни части.

Така например, в изречението He is jumping, he (той) е подлогът, действащото лице, a глаголът е to jump (скачам). Освен това налице е и спомагателен глагол (to be във формата си за 3 л. ед. ч.) и –ing морфемата, с която се образува сегашното причастие на глагола, но цялостният смисъл не е сумарен от тези езикови елементи, а има допълнително значение; именно, да изразява действие, което се извършва в момента на говорене.

Конструкциите, а не синтактичните категории и отношения са основните примитивни единици на синтактичната репрезентация. Категориите и отношенията, присъщи на конструкциите се намират в деривационно отношение към тях. Частите придобиват значимост, т.е. се категоризират в зависимост от ролята, която играят в конструкцията като цяло. Но частите нямат независимо съществуване извън цялата конструкция, в която участват. Така синтактичните категории се определят по отношение на конструкцията, в която се срещат.

Въпреки, че конструкциите са примитивни и че много свойства могат да ги идентифицират, те са сложни единици. Идентифицирането на конструкцията е основно въпрос на категоризацията. Това, което съществува в естествения дискурс са конструкциите, т.е. комплексни синтактични единици, а не отделни думи с прикрепени към тях категории. Изказите, от своя страна, са реализация на конструкциите. Идентифицирането на конструкцията е въпрос на категоризиране на изказите, които човек чува. Но тъй като конструкциите са символни единици, категоризирането на изказите в типове конструкции използва свойства както на формата, така и на значението в конструкциите. Възможен начин да се идентифицират те е да се формират таксономии[1].

Технологичният аспект включва използването на лингводидактическия модел за успешно овладяване на конструкцията на сегашно продължително време от ученици (I-IV клас), като се разглежда в нова светлина релацията част-цяло, описват се частите на конструкцията в отношението им към цялата конструкция, както и в отношение на частите помежду си, като се изтъква ролята на всяка една от тях. Прилага се идеята за таксономия на конструкциите, обект на това изследване, като конструкциите се разглеждат в тяхната хронологична последователност, с акцент предимно на връзката на конструкцията на сегашно продължително време в английския език с тези, които я предхождат. Моделът разглежда и влиянието на контекста, значението на лексикона при усвояването на конструкцията, както и връзката с аргументната структура и нейното модифициране в посока на изразяване на аспектуалното й съдържание. Всичко това е направено съобразно възрастовите особености на учениците в началния етап на основната образователна степен. Илюстрацията „kitty” се основава на познанията на учащите за извънезиковия свят като средство за онагледяване на модела и улесняване семантизирането на конструкцията, а именно да изразява главно действия в тяхното развитие, а на този етап - да изразява действия, извършващи се сега, в момента на говорене. Котката с характерната за нея подвижност, гъвкавост и бързина на движението (всички те атрибути на действието) успешно демонстрира и онагледява тази семантика.

Основните параметри, заложени в когнитивния модел са единност на цялото, състоящо се от части, на повторяемост, таксономична зависимост на конструкцията, контекстуалност в съчетание с илюстративно онагледяване. Всичко това е в помощ на когнитивните способности на учащите се в начална училищна възраст сами да достигнат до абстрактното, символно значение на конструкцията, значение, което те откриват лесно и усвояват по-добре. Степента доколко те са осъзнали и семантизирали конструкцията е тясно зависима от и свързана с тези параметри, които са онагледени с илюстрацията „kitty”. Черпейки от входната информация, която трябва да се характеризира със своята навременност, дозираност, поетапност и честотност, знания, които са неизменно нужни като осъзнат подход при обучението, учащите достигат до изкази в тяхната речева продукция.

От своя страна, лингвистичната основа на когнитивния модел се гради върху разбирането за езика като система от синтактични структури, които, функционирайки в речта, претърпяват редица преобразувания: запълват се с подходяща лексика, трансформират се, съкращават се или съответно се разширяват. Те изграждат способността на човек да строи правилни изречения и да умее да ги разпознава и отделя от неправилните; по техни модели да построява и различава изречения, които не е чувал или използвал, да извършва в рамките на тези изречения някакъв вид операции като заместване, трансформации и др.

Психологическите характеристики на усвояването на чужд език се свързват с идеите на когнитивната психология и гещалт-психологията. Представителите на когнитивния подход в преподаването на чужд език се интересуват от характера и активността на психическите процеси, които протичат по време на ученето. Изследват се проблемите на дълговременната, оперативната, семантичната памет, търсят се начини за активизация на процесите на паметта.

Основният аргумент тук е, че изследване на мисловните процеси е важна перспектива да се разбере как се усвоява чуждия език. Това създава материал за изследване на взаимовръзката между общокогнитивните и специфичните езикови процеси.

Вниманието е насочено към усвояването на конструкцията на сегашно продължително време, а усвояването е функция на познавателните процеси и въпрос на адекватна теория, която в максимална степен отчита и се съобразява с естеството на тези познавателни процеси. Разглеждат се когнитивните характеристики на лингвистичните обекти, в този случай конструкцията на сегашно продължително време, с цел улесняване на тяхното усвояване.

Говори се за сегашно продължително време, но виждането е, че то се вписва в определена конструкция, която представлява единство от конструкции в йерархично отношение с други конструкции в английския език.

Разграничават се граматичната категория време (tense) и семантичната категория време (time), като в английския език за това се използват две различни понятия. Граматичната категория „време” (tense) е езиков израз на идеята за време (time). Това дава отговор на въпроса: какво е отношението между тези две категории, тъй като то съвсем не е еднозначно. Освен това глаголната категория „време” в езика може да изпълнява и други функции освен тези да регистрира минало, сегашно и бъдеще. Между тези две понятия за време съществуват сложни взаимоотношения, които налагат тази граматична категория да се разглежда съгласно специфична за даден език дефиниция в съчетание с общоезиковата дефиниция. Според Хадълстън [Huddleston 1988: 73] формите за сегашно и минало време се дефинират съгласно мястото им в глаголната парадигма в английския език, като наименованието си за сегашно и минало време в общоезиков план носят съгласно тяхната първична употреба.

Когнитивна таксономия на конструкциите

Като част от когнитивния модел се разглежда таксономията на конструкциите с акцент върху връзката на конструкцията на сегашно продължително време в английския език с предхождащите я конструкции.

От особено значение за настоящото изследване е мястото на конструкцията на сегашно продължително време (отбелязано с X на фигура 1) сред останалите усвоявани конструкции в различните етапи на обучение. Фигура 1. представя следните етапи:

I. Предучилищно образование.

II. Начален етап на основната образователна степен.

III. Прогимназиален етап на основната образователна степен.

Езиковото развитие на учащите в начална училищна възраст има своята специфика. Според Виготски [Виготски 1983] докато в предучилищна възраст обучението има спонтанно-реактивен характер, в начална училищна възраст той е реактивен. Това е възрастта, в която се поставят основите на понятийната система и абстрактното мислене.

Конструкциите, приведени в примери за всеки етап са следните:

В периода на предучилищно образование всичко е застинало в картинки. Използват се предимно прилагателни имена за описание.

В началния етап на основната образователна степен се разширяват знанията от предходния етап като конструкцията с глагола to be в сегашно просто време вече се използва и със съществително име, предлог или наречие.

Екзистенциалната there- конструкция също предхожда въвеждането на конструкцията на сегашно продължително време.

Важен етап за това изследване е въвеждането на модален глагол – представител на групата спомагателни глаголи и синтактичните свойства на оператора в групата на глагола.

Едва след запознаване на учениците с глагола to be в различни структури, неговите форми и съгласуване, разграничаването на спомагателен и смислов глагол се преминава към конструкцията на сегашно продължително време.

За първи път учащите се сблъскват с основен спомагателен глагол. Основните спомагателни глаголи са функционални глаголи, които въпреки, че нямат свое собствено значение се използват, за да променят времето или наклонението на друг глагол. Те заемат важно място в граматиката на някои езици, дори в тези със свободен словоред.